Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2010 14:21 - Музеят под Витоша..
Автор: ferdi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7244 Коментари: 0 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Из книгите "Тайните подземия на България" 3 -  М.Миланов

Спирам се на интересен запис от автентичен ръкопис, публикуван в част първа на книгата "Тайните съкровища в България" от В. Божиков и Н. Янков - 1999 г., издателство СФЕРА.

Изложеното в ръкописа ме е впечатлило, решавам да го прочета на Учителя и да попитам за неговото мнение.

"МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША"

"Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да се пази, защото този музей може да попадне в ръце, които да заличат онова що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници.

Четейки тези редове, човече божи, ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена до сега благодарение божията воля, и клетвата божия не щади никого, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания, сполетели алчни люде що престъпят божията клетва. Но, човек божи, що ще четеш тези писания, пази тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само верен човек що може да запази тайната за вечни времена.

Който влезе в подземния дворец да влезе с Божие знание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъки онзи, който не спази закона Божи...тези страшни писания.

Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на

Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великия камък...той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка три разкрача, а а горния край два разкрача. Края на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но в засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете до мраморните врати. Когато се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до десет разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо предверие с широка мраморна врата.

От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата oт страната на скалата към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави, Всичко това е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма. Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.

 

Великият музей е от времето, когато в подножието е била гробницата на Сайавел. Той е облицован с цветен мрамор докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълно описание на Великия Римски музей.
Влизайки през червената мраморна врата ще се
намерите пред стълбище от 700 стъпала, което е от чист бял мрамор. Ще видите че на всяко петдесето стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които

държат светлината на слънцето, Свода на стълбището надвишава двадесет разкрача височина. На най-долната площадка, гдето свършва стълбището с двадесетте статуи, ще видите огромен синкав Богинс пазен от двете страни от огромни Динаиди. Oгромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея ще останете слисани от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицовка на залата. Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах е сътворена от много

цветен мрамор. Колоните що са пръснати по голямата площ на залата са от различни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата за музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала.

II. Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са пет на пет и половина разкрача. На нея са всички римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зала ще видите всички видове руди, добивани по времето когато е бил сътворен музеят. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има

естествен холомск с грамаден къс злато. Безбройни сандъци ще видите с надписи и експонати, приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки, това ще ви се стори ужасно страшно, защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят, но ще свикнете. Човешките фигури, които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат, както ще ви се стори. Само уплахата ви и металическата наредба съчетана с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте, че ако проговорите в залата то в продължение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори, че тези образи що са по стените и таваните се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук.

Различни дълбоки отвори като фунийки има в тази зала. Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Това е смесване на звукове. Трябва да се мълчи, когато се влиза в залата. Страшно е е тази зала, колкото и да знаете писанията.  Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалката, една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея.

Залата на животните. Тази зала е със 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно, изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260 изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти, донесени от Рим. Огромен гущер в естествена големина е в средата на залата, Той е изработен от много метали. Грамадата му е

три разкрача.
За тайнствения вход на друга зала е нужно изчезването на един зъб.

Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животното, тежестта и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте защото всеки четвърти квадрат по подана залата е осов и ще ви отведе в подземната река откъдето никой не може да излезе.

Залата на златните украшения - IV. Тя е като тази на животните, 4 750

изработени златни предмети лежат в каменни сандъци. Ще ви се види чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже запоено в топките отива в другата зала, на златните монети и църковни изделия. В края на всяко въже има халка която не позволява сандъка да бъде повдигнат, изместен или отварян.  Когато влезете в зала V ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели - Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците и императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим: Всички, които видите на мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция към Атина. Сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените са от рудника Сухасо край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора, който ги е сътворил. Забележете, че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се проститe c живота си долу в бездната. Внимавайте!
Грамадният сандък от бял мрамор със
змийска глава е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червен прах и всичко живо що е там ще падне веднага от моментална смърт. Помнете, че в залата на западната страна има плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата, когато сандъка е отворен за кратко време всички зали ще се изпълнят с червен дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте! Само при опит за заграбване на музея от лоши хора, сторете това. Може да се спасите ако влезете в колона IV. Тя се отваря по загадъчен начин... но като отворите вратата ще се намерите на стълбище което ще ви изведе навън от музея.

Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с два цвята мрамор - зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разкрача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в никакъв ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайно умален вид ще ви гледат. Те ще ви покажат ужасните начини на римляните, чрез които са стигнали до това съвършенство - да се умали човек толкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата

ще видите човешки трупове на постави от мрамор. Тези трупове живи са залети, с течен хетавараст и моментално са замръзнали, Те са кристали и ако ги докоснете няма да знаете, че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупа. Тази безцветна течност е открита от жреца на водата Помарис. Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете.
В Южната страна на залата са подредени на постави много човешки

трупове. С тях са правени опити от великия жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката, която ще ви се открие.

Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете, че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите, че е мраморен, защото е покрит с човешки кости с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия, но рядко виждан Римски музей. Ще видите много тела на мъже, жени и деца. Тези опити са ужасни и разстройващи - тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей... Отвращението ще чувствате и от това което ще видите в средата на залата - трупове с опити от рода на Досекс - хора с две глави. Всичко това ще ви потиска крайно много, но истината е такава, ще я видите когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят в тази зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разстройство. Хората, изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова що става на стотици хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа че само когато изпиете...пред грамадната мраморна ... чаша ...ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата на зала I не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опасност да излезе от колона IV в зала IV.

Зала VI на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае отначало. Но забележете че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храм на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените на залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните седем сандъка на средата на залата са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла а другата червена. Така ще слезете в последната зала на музея - VII.

Смесената - назована е така, защото който влезе ще види всичко онова което е видял в предните зали но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея първото нещо което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея най-виден управител от рода Стелноволисконтевен - род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в тази зала, а ще кажа онова, което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова, което не сте видели в предишните зали, ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е

облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чист злато голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна,

както ще прочетеш в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писано нищо не може да го върне.
От западната част на залата ще имате нужда. Изходът на музея е там. На стената има картина три и половина на два и половина разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете, пак ще cе затвори.

Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описах в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае, че всичко това е направено така, че има голяма опасност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне до дупката отгоре. При отваряне откъм дупката, която води до червената врата, при махането на камъните земята, отрупана отгоре, ще се срути,

което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там.

Добри хора, когато решите да отворите входа на Великия Римски музей мислете и молете Бога за закрила!"

 

- Интересен ръкопис... - отбеляза Учителят след внимателния прочит. - Ти сякаш имаш да добавиш нещо към него? - погледна в очакване да потвърдя, разбра че съм готов с отговора и се засмя от сърце. - Я разкажи като детектив какво откри на

Витоша?

- Нищо - вдигнах рамене. - Реших да проверя до колко ръкописа отговаря на действителността и посетих "планината, намираща се над крепостта на Сердите". Ние софиянци, всяка събота и неделя сме на излет на Витоша, и не представляваше трудност да отида до "Боянския водопад", който и преди това съм посещавал, За по-малко от час стигнах до водопада, спазих всички указания от писанието и близо четири часа оглеждах внимателно едно пространство от около двадесет метра,

скален масив. Дори съм заснел с фотоапарат метър по метър от масива и отделно с камера. Е, белия камък не можах да открия. Не открих и процепа и най-важното трите образа изпълнени в триъгълна форма. Разгледах заснетото, правих увеличение на кадрите, но...

Учителят слушаше внимателно, имах усещане че заедно с мен се движи из "Боянския водопад", оглежда през моите очи скалите.

- Това описание преди да бъде публикувано и известено на цял свят, как мислиш, дали притежателят му е предвидил какви могат да са последиците от известяването на едно огромно богатство?

- В смисъл... да предизвика държавата да го открие?

- Не, да възбуди духовете на множеството "търсачи на съкровища" и те да предприемат всевъзможни действия, включително и взривявания на скалния масив. Впрочем, легендата за музея под Витоша е много отдавна известна, подобни писания има в няколко варианта. Аз притежавам един почти идентичен екземпляр. Навремето ми го подари твоят приятел, народният лечител Вергилий Кацаров... Е, по това време ти още не го познаваше. Дойде при мен за съвет относно използването на няколко лековити билки, после сподели, че е извадил от скалите в близост до Боянския водопад оригинален опис за "Музея под Витоша". Петдесет

години издирвал входа, надявал се да го открие но ... Остави ми го, "Да не мътел главите на други". Ще ти го дам, може на теб да послужи... Знаеш ли, стотици са проявили интерес да открият входа. Но не могат.

- Означава ли че описаното в ръкописите е фантазия?

- Не е фантазия, но авторът неправилно е определил времето, по което е построен музеят. Описът трябва да носи заглавие "Съкровищницата на древните царе..." Били са много, от които съм запомнил името на тракийският цар Резус. Той е знаел за Великия музей, но не той го е построил, а му е разкрит свише. Към откритите от него "старини" в музея той прибавил и нови. Пазил е тайната...

 

- Великият музей е построен от атлантите, далеч преди изригването на вулкана на Витоша... Хиляди години е наследяван от посветени, които са пазили тайната. Що се отнася до мрамора, докаран от Вратица, днешният град Враца, за облицовка на музея, бих отговорил, че е имало "текущ ремонт". За балсамирания в нормален вид Стелноволисконтевен ще трябва сам да провериш... А сега ще те върна в спомена за посещението ти на Витоша. Ти откри точното място, описано в ръкописа

от компютъра, известно на всички търсачи на съкровища. Но не откри скалата и лицата (образите) на хора с триъгълна форма, които да те насочат към входа на лабиринта. Защо ли? - Разперих ръце от незнание, той продължи;

- Защото нито другите, нито ти сте имали разрешение да видите белезите.

- Искаш да кажеш, че те са невидими, но съществуват?

Не отговори, но вече знаех, белезите съществуват. Но къде, на кое място? Дали не се намираха над пукнатината, която водата от високата скала заливаше, скачаше над пропастта и с шум падаше долу? Там действително би могло.

- Задавал ли си въпроса защо лицата на хората са изработени в триъгълна форма? -неочаквано прекъсна мислите ми Учителят. - Искаш ли да отговориш утре?

- Разбира се, щях да отговоря на другата сутрин, след като премислех всичко, което знаех за хора с триъгълни лица. А не знаех нищо…



Тагове:   Витоша,   Музеят,


Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ferdi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 162525
Постинги: 40
Коментари: 248
Гласове: 5155
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31